19:00 ч.

„Когато трябва да кажа нещо за „Ромео и Жулиета“ си давам сметка, че Любовта е най-ярката и водеща отправна точка, през която гледам живота си. Не намирам друг смисъл и друг отговор на въпросите относно битието ни на човеци...А любовта е тази, която винаги ни превръща в малки, невинни, треперещи деца, които не знаят какво да правят с ударите на сърцето и пулса, който имаме чувството, че целият свят чува как блъска кръвта в тялото ни. Ако трябва да сме честни пред света, ние имаме безкрайна нужда от любов, нужда, която се простира отвъд живота и достига до смъртта. Именно „Ромео и Жулиета“ е еманацията на това наше желание – най-щастливата трагедия в човешката култура. Да, ако трябва да сме честни, за нас е от изключително значение двамата млади веронци да умрат, за да имаме своя идеал за любов. Какво бихме правили, ако Ромео и Жулиета се спасят и станат, като всички нас?... Не! По неумолимия ход на Съдбата, щом искаме съвършена, страстна, романтична любов – тя ще умре, но ще бъде толкова красива, че ще ни прави щастливи завинаги!“