Българският народ граничи от всички страни с Вазов. Той е дал наименование на всичко в българския свят. Затова от век на век планините ни ще са все тъй високи и сини, покойниците ни ще преминават в други полк, любезното ни отечество ще е хубаво, песните му все ще се четат, езикът на дедите ни ще е свещен, майките ни два пъти ще бъдат наши майки. Неговите думите са котвата ни в свят, който се опиянява от премахването на бог, родина и род; свят, пълен с летливи души, без вяра в историческото ни битие. Чрез словото на Вазов разбираме себе си: каквито не се познаваме, каквито ни е трудно да се приемем, каквито не вярваме, че сме. Затова въпросът „Де е България“ не е въпрос на география, а на съществуване.

Александър Секулов