Участват: Бойка Велкова, Ириней Константинов, Даниел Върбанов, Вяра Табакова, Мартин Димитров, Кире Гьоревски, Александра Свиленова, Владислава Николова, Надя Керанова, Анета Иванова, Стефан Къшев
Романът „Театър“ на Съмърсет Моъм излиза през 1937 г. В него авторът описва свят, който е до голяма степен и негов – освен автор на разкази и романист, Моъм е също драматург, при това успешен, особено в ранните си години като писател. Той познава отблизо не само външния блясък на театъра и актьорското майсторство, но и нелицеприятната страна на случващото се зад кулисите и в гримьорните: съперничеството, интригите, самолюбието и суетата. Заглавието е съвсем недвусмислено – тук, разбира се, основна тема е театърът, но театър в по-общ смисъл: и като сценично изкуство, и като социална маска. А Джулия Ламбърт, некоронованата кралица на лондонската сцена, е същинско въплъщение на шекспировото „Целият свят е сцена...“. Тя винаги играе роля, независимо дали е на сцената или извън нея, но може би никога не го е осъзнавала напълно. До момента, в който синът ѝ Роджър не ѝ задава въпроса дали изобщо съществува „истинска“ Джулия.
Оцени го:
Дата:
Час:
19:00 ч.
Народен театър "Иван Вазов" Описание:
Участват: Бойка Велкова, Ириней Константинов, Даниел Върбанов, Вяра Табакова, Мартин Димитров, Кире Гьоревски, Александра Свиленова, Владислава Николова, Надя Керанова, Анета Иванова, Стефан Къшев
Романът „Театър“ на Съмърсет Моъм излиза през 1937 г. В него авторът описва свят, който е до голяма степен и негов – освен автор на разкази и романист, Моъм е също драматург, при това успешен, особено в ранните си години като писател. Той познава отблизо не само външния блясък на театъра и актьорското майсторство, но и нелицеприятната страна на случващото се зад кулисите и в гримьорните: съперничеството, интригите, самолюбието и суетата. Заглавието е съвсем недвусмислено – тук, разбира се, основна тема е театърът, но театър в по-общ смисъл: и като сценично изкуство, и като социална маска. А Джулия Ламбърт, некоронованата кралица на лондонската сцена, е същинско въплъщение на шекспировото „Целият свят е сцена...“. Тя винаги играе роля, независимо дали е на сцената или извън нея, но може би никога не го е осъзнавала напълно. До момента, в който синът ѝ Роджър не ѝ задава въпроса дали изобщо съществува „истинска“ Джулия.